Дръзновение

ginger

,,Ще се видим в сладкарница Сибир“ гласяха последните редове на писмото. Оставих го на масата, после помислих малко, сгънах го и го бутнах в чекмеджето. Беше пролет, небето бе лазурно синьо, а във въздуха се носеха от онези пухчета от върбите, които те карат да кихаш. Слънцето леко напичаше, а лъчите му се прокрадваха през клоните на наскоро разлистилите се букови и дъбови дървета. Бях тръгнал към сладкарницата по по-дълъг път, умишлено. Вървях през парка, а сърцето ми биеше така, сякаш щеше да изхвръкне. Бях на 40. Първите бели кичури обримчваха лицето ми и го правеха някак по-изразително. Наближаващата старост ми отиваше. Добре, че съм мъж. На жените не им отива толкова. Това, което ме правеше толкова млад, толкова щастлив, с подскачащ пулс и душа, която сякаш летеше, бе днешната среща. На ъгъла. В онази сладкарница, за която почти никой не знаеше, защото това бе място от моите сънища. Там се срещахме с Татяна. Всяка година, в последната събота на Април. Тя беше омъжена от двайсет години, а аз бях женен от малко по-малко. Обещахме си никога да не се забравим. И си спазихме обещанието. Винаги към средата на месеца ти ми изпращаше кратко писмо, което завършваше по един и същи начин- с мястото на срещата, което винаги бе само едно- сладкарница ,,Сибир“, тази с най-хубавия плодов сладолед, тази на ъгъла.

Тук не ставаше дума за изневяра, защото ние бяхме двама души, които се виждаха по навик, заради едно обещание. В срещите ни дори понякога, мислех си, има повече рутина, отколкото в браковете ни, но не беше така. Може би затова се криехме, въпреки че като се виждахме само си говорехме, защото наистина се обичахме. Защо не останахме заедно, ще попитате. Отговорът отново е същият. Защото се обичахме. Татяна беше права. Ако бяхме останали заедно, любовта ни щеше да си отиде.

Стигнах до уреченото място. Седнах в задната градина на нашата маса и зачаках. Сладкарницата беше празна. Поръчах си кафе. Късо. Запалих цигара. Тя не дойде. За първи път от двайсет години тя не се появи. Допуших последната си цигара, платих сметката и си тръгнах. Не я потърсих, защото знаех, че вече я няма. Иначе би дошла, убеден съм.

Не ми остана нищо друго освен да напиша една книга. В нея описах разговорите на всичките ни деветнайсет срещи. Озаглавих книгата ,,Деветнайссет срещи в Сибир“. Жена ми ме напусна. Не знам дали беше заради книгата или защото разбра, че книгата е по действителен случай. Отчуждихме се. Заживях в стария ми мансарден апартамент в центъра. От там можех да наблюдавам парка. Вече бе лято, а под покрива не се дишаше. Седях и драсках нещо в една тетрадка. Исках да бъде разказ, но не се получаваше. На вратата се звънна. Отворих и видях на прага мъж.

-Казвам се Сит.- проговори той на развален български- Татяна искаше да ти дам това.

Тръгна си като преди това бутна в ръцете ми един плик.

Прибрах се вътре. Седнах и го отворих. Беше чек. Знаех, че тя е богата но идея си нямах колко. Оставяше всичко на мен, а това на прага беше мъжът ѝ. Бях несметно богат, но бях сам. Една любов от младежките ми години ми се присмя. Отиде си като ме остави напълно сам с много пари. Какво щях да ги правя? Можех да пиша до края на живота си и да се отдам само на това, без да ме е грижа как ще плащам сметките си, но не знаех за какво да пиша, тъй като вече не ми се случваше нищо. Само, ако Татяна бе останала жива… Само тогава може би щях да намеря за какво да пиша. Може би втори том за нашите срещи. Ако жена ми не ме оставила, може би щях да се зарадвам на парите, но уви…

Бях на гарата в Москва. Чаках влака за Сибир. Връзките на лявата ми обувка се бяха развързали. Спрях се, за да ги завържа. В този момент някой ме блъсна отзад. Обърнах се и видях красиво младо момиче с дълга рижава коса, почти до кръста. Тя се усмихна и ми се извини. Сякаш в сън я чух да казва:

-Аз съм Татяна.

Не ми трябва повече за да пиша. Беше ми нужно само това. Един Сибир, една Татяна и малко дръзновение.

На Криси Спасова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s