Остров Зрелище

   shutter

Малко преди взрива стюардесата наливаше кафе на Крис от голяма кана. Той стискаше папка с документи, чакащи подпис и вече не издържаше да се поти и превива. Да, точно така. Той изпитваше страх не, ами ужас от летене. Полетът до Сеул щеше да трае една вечност, през която той наистина нямаше да спре да се поти.

      Близо до него ревеше бебе. Когато излетяха от Лондон, то спеше кротко, а сега-  двайсет минути по-късно не млъкваше. Майка му- красива дребничка жена не спираше да мърмори нещо на френски, а мъжът до нея- пълен човек на около шейсет, я гледаше с отегчение.

      Самолетът се носеше над облаците, а Крис гледаше как Земята все повече  повече се отдалечава. В стомаха му се образува топка, която го притискаше отвътре. Изведнъж започна да се унася в сън.

    Два часа по-късно се събуди от пронизителен писък. Отвори очи и видя, че се намира насред почернели отломки. Около него всички крещяха, ушите му заглъхнаха. Той осъзна, че страхът му се е сбъднал. Бяха се разбили на средата на някаква местност, която цялата напомняше на тресавище. Опашката на самолета се виждаше нейде в далечината насред застоялата вода. Цялата местност беше заобиколена от такава вода. В никакъв случай това не напомняше на море или е океан, а само безбрежна тиня, от която се носеше миризма на мочурище.

     Крис стана и се опита да се поизтупа. По това време трябваше да си пие чая,а не да е на средата на нищото. Дано по-скоро някой да дойде и да ги спаси.

   Наоколо цареше суматоха, хората тършуваха трескаво из разпиляния багаж, а някакъв млад мъж се опитваше да изтегли една огромна отломка от калната вода на брега. Крис се притече на помощ, но момчето не го награди  с благодарствена усмивка, само продължи да се поти над работата си.

     Не се знаеше колко време ще останат тук, навсякъде чуваше реч на различни езици, хората се суетяха наляво-надясно като като умопобъркани. Никой не бе наясно какво бе станало и как се бяха озовали тук, единственото ясно беше, че самолетът им се бе разбил. Не една седалка близо до Крис се мярна прошарена женска коса. Той приближи и побутна рамото на жената, чиято коса виждаше. Тя не реагира. Той я побутна по-силно, тогава тялото и се извърна и той видя мъртвешки ококорените ѝ очи. Явно беше мъртва, може би от инфаркт, сърцето ѝ не бе издържало.

     Беше наистина объркващо, всичко наоколо. Едно момиче на около двайсет години премина покрай Крис. Беше ужасена и сякаш търсеше някого. Много скоро Крис разбра, че тя търси жената с прошарената коса и преди да успее да каже каквото и да било на момичето, тя вече успя да я намери, Последва писък и сподавен плач.

  -Бабо! Бабо!- крещеше и ридаеше момичето. -Господи, Бабо!

 Крис се наведе и се опита да я успокои. Тя се отпусна в ръцете му като се тресеше от плач. Той сложи главата ѝ на рамото си. После бавно ѝ помогна да се надигне и я от двете настрани. Тогава някъде в шубрака се чу шумолене. Той се сепна, но явно момичето не чу нищо.

     Не му харесваше това място, далеч не беше като острова от ,,Изгубени‘‘. Нямаше и следа от екзотична лагуна и просторен плаж. Само кал и миризма на блато. Беше мрачно и скоро започна да ръми. Някъде проблесна светкавица.

      Беше ясно, че се намират на заточение на това място. Крис реши да предложи на един плешив мъж наблизо да пообиколят наоколо, за да проучат местността. Не беше зле да знаят къде се намират, защото можеше да се наложи да останат тук за дълго.

   Отново от храсталака се чу шум. На Крис му се стори, че зърна някаква ръка измежду листата на папратите или поне на това, което донякъде напомняше на папрат.

   Младото момиче, което тъжеше за баба си, седеше на един камък близо до шубраците, но сега изведнъж тя изчезна. Просто я нямаше никъде. Крис се заоглежда притеснен.

      -Да тръгваме.-Предложи все пак на плешивия мъж до него.-Скоро ще започне да се стъмва, а никак не ми иска да замръквам тук без да знам къде съм и с какво си имаме работа.

                                                                           ***

      На махагонова маса в огромно кресло седеше Ченг. Дръпнатите му присвити очи, даваха вид сякаш клепачите му са нажилени от пчели. Той бавно поднесе към устата си малка чашка със саке, и усили звука на големия плазмен телевизор пред него. Той наблюдаваше това, което се случваше на екрана с интерес и нетърпение. Беше си платил за шоуто, което се разиграваше на другия край на света в местността Q- малко островче близо до границата със Северна Корея, за което никой друг не подозираше, че съществува. На този остров бяха събрани група случайни хора, качили се на полета за Сеул, но вместо да видят Сеул, сега група избрани хора от Сеул щяха да наблюдават тях. Всяко тяхно движение на блатистия остров биваше заснемано и предавано на живо чак в Корея. Кръгът на Ченг и хората му бяха вложили милиарди в това. Те имаха група нещастници на разположение, на които интерактивно щяха да дирижират съдбата. Ченг беше един от онези, които щеше да определя кой на Острова да живее и кой да умре. Докато играта не му писнеше и не ги избие всичките чрез потоп или нещо подобно.

     Голямата бяла сграда се издигаше в центъра на Сеул. С бели остри кули и огромен вход, облицован с мрамор. От тук, фирмата за производство на датчици, се управляваше Островът. Островът беше нова риалити програма с реални хора, които не подозираха, че са впримчени в смъртоносна паяжина. Те бяха марионетки в ръцете на корейските кукловоди, които се разпореждаха с живота им от бялата сграда. Ченг  беше създателят на това скъпо удоволствие, заедно с американския си колега Уилям, който работеше в Сеул.

***

        На Острова падаше мрак. Някаква огромна птица се стрелна във висините над блатата. Идваше неблагоприятно време за заточениците на Остров ,,Зрелище‘‘. Те чакаха спасение, но биха пожелали да дойде по-бързо смъртта, ако просто подозираха какво ги очаква.

      Крис навлезе във шубрака, бе последван от плешивия и една жена на средна възраст. Отново се дочу шум от вътрешността на гората. Беше някакво свистене, което изведнъж заглъхна. Чу се изстрел. После писък. Но и тримата бяха невредими. Някой застреля някого навътре в гората. Пообиколиха още малко и се разбраха да се върнат на брега на блатата.

    Островът беше странен, мочурливата застояла вода го опасваше отвсякъде. Студен тежък и влажен въздух притискаше острова със зеленикава ръка. А някъде в Сеул някой ги наблюдаваше.

         Всички бяха изморени. Събраха се заедно и седнаха на брега. Мълчаха. Запалиха огън и зачакаха. Някои започнаха да заспиват, унесени от топлината на пламъците, които хвърляха сенки върху лицата им.

      Крис си спомни живота си извън Острова и колко беше зает, сега не бе нужно да бърза за никъде. Май не беше отчаян. Някакво необикновено спокойствие го налегна и той сякаш си отдъхна от всичко. Тук започваше да му харесваше. Не знаеше как и защо, просто така.

        В полунощ той се събуди. Не му се спеше и не спираше да се върти на самолетната седалка. Около него всички спяха непробудно.

      Той отново пое към шубраците, сякаш се надяваше там да намери нещо. Влезе навътре и се заоглежда. На средата на храсталака, на един голям камък бе подпряно огледало. Той приближи и се погледна в него. Виждаше мъж на четиресет години, с гъста черна коса и набола брада. Лицето му бе мръсно, а ризата- скъсана. Запретнатите ръкави открива жилести и здрави ръце. Не можеше да си обясни как преди няколко часа бе изпил шепа успокоителни, а сега бе така бодър. Знаеше само едно, че в главата му се прокрадва една натрапчива мисъл, която не му даваше мира. Той трябваше да предпази Острова. Никой не трябваше да напуска жив това място. Това беше негов дълг. Трябваше да намери онова момиче, което изчезна в гората и да започне от нея.

                                                                           ***

 Идеята за подменените успокоителни и всякакви медикаменти на самолета от полет 216 се струваше на Ченг гениална. Само трябваше да отслабне волята на хората от Острова или някой да се почувства зле. Лин 3 бяха халюциногени, които превръщаха и най-трезвия мозък в блудкава пихтия от фантазии и страхове. Именно така щеше да започне представлението. Ченг отпи от чашата си и си запали тънка цигара. В стаята влезе Нао- неговата съпруга.

    -Започна ли вече?- Усещам как освен зрелище, валят пари.- На твоите хора това обезателно ще им хареса. Най доброто шоу, излъчвано у нас.- Тънките ѝ устни потрепнаха.

       Нао се настани до съпруга си и си наля саке. На големия телевизор те наблюдаваха как Крис се лута в гората и тръпнеха от очакване дали той ще направи предполагания от тях ход. Ако изпития от него субстрат подейства по предвидения начин, то останалите хора от Острова много скоро щяха да си имат голям проблем.

                                                                                       ***

       Крис започна да се поти. Ръцете и краката му се вдървиха, а очите му започнаха трескаво да търсят нещо. Дърветата около него се огънаха и след това отново се изправиха. Той усети как губи контрол над себе си, а устата му се пълни със слюнка. Знаеше само, че трябва да намери онова момиче. На всяка цена.

     Някъде до отломките от самолета един мъж не можеше да заспи. Господин Андре си взе солидна доза успокоителни или поне така си мислеше преди да се намърда отново на седалката си близо да загасващия вече огън. След малко и той нямаше да бъде на себе си.

     Всичко започна, когато видя майка си да се приближава към него от шубраците. Той не се стъписа като я видя, тъй като тя отдавна не бе между живите. Осъзна, че Островът му дава това, от което се нуждае. Само трябваше да попречи на останалите да намерят помощ  и да ги спасят. Той искаше да остане тук завинаги. Странна топлота излъчваха мочурищата. Дъхът на застояла вода носеше спокойствие и обещаваше нещо, което дори бе трудно да си представиш.

    Андре се изправи и се заоглежда. Знаеше, че наблизо има нож, който трябваше да намери. Добра се до една празна седалка и бръкна под нея. Намери плоско острие, което някога е било цял нож. Хвана го с дясната си ръка и щателно го огледа. Без да се колебае още той се приближи до спящия наблизо луничав младеж със слушалки във ушите и му нанесе удар с ножа в слънчевия сплит. От там рукна тъмна кръв, а младежът отвори широко очи и замръзна във вцепенена поза, издавайки гърлест шум. Той остана в това положение и замлъкна. Андре се прехвърли на седящата до него старица, която спеше прегърнала малък пинчер с розова жилетка.

     Скоро кучешки вой огласи нощта над тресавищата, а малкото животно побягна в гората.

          Един среден на ръст мъж се събуди, когато Андре нанасяше поредния удар на спящата старица.

          -Какво, по дяволите…?- извика той

              Стана и се втурна към Андре, който държеше ножа. Опита се да го възпре, но самият той се оказа с рана в ръката.

            Някъде отново се чу писък.. Не се знаеше колко са пили от хапчетата, но най-вероятно бяха достатъчно, за да се разрази групово клане. Всеки искаше да спаси Острова, да запази Острова за себе си. Всеки искаше да остане тук завинаги, на всяка цена, да бъде погълнат от острова.

            Три дни по-късно в 3 различни краища на острова имаше трима различни пасажери. Само те бяха оцелели. Единият беше Крис, който с помътнели очи седеше до трупа на момичето, който вече бе започнал да намирисва.

           От другата страна на Острова бе брокерката на недвижими имоти Алис, която бе успяла да застреля четири човека и да извади с голи ръце очите на един мъж, който почина от инфекция.

         Другият бе Андре, който седеше под едно дърво и си говореше сам. Всички останали бяха мъртви.

        В продължение на 3 дни Ченг не си бе лягал. Гледаше събитията на Острова дори и в тоалетната. Действията се развиха малко по-бързо от очакванията му, но въпреки това беше изключително доволен. Играта на хората от Острова много му хареса. Сега бе останало само да види как най-добрите играчи ще изиграят картите си. Те бяха стигнали до финала на Остров ,,Зрелище‘‘.

         Андре душеше като куче около себе си. Той видя как нещо се стрелна в гората и обонянието му се изостри. Не беше спал три дни. След като уби с острието двамата на брега, успя да избяга, така че никой да не го открие, после се върна и уби две деца. Мисълта му препускаше хаотично в главата и се блъскаше в слепоочията му. Беше жаден, но сякаш не разпознаваше тази нужда на фона на нуждата да остане сам на Острова. Той знаеше, че някъде там из шубраците се крият още двама. Двама оцелели като него.

        Алис ядеше кал и мокри листа. Душеше наоколо като някакво животно и разширените ѝ зеници и придаваха луд вид. Тя стискаше пистолета си, който вече бе изпразнен. Разполагаше само с двете си ръце и собствените си физически сили. Тя искаше да използва пълния им потенциал, за да се справи с другите двама.

          Реши да построи клопка. Започна да копае дупка с голи ръце. Ноктите и се счупиха един по един и под тях се загнездени кал. Скоро започнаха да кървят. Щеше да копае така с часове. Беше като обезумяла, гладна, запотена, с мръсни дрехи и чорлава коса. Оглеждаше на всеки две минути. След като изкопа достатъчно голяма дука в рохката земя се зае да я покрива с клони и листа. Не беше дълбоко, но все пак беше нещо и щеше да послужи като препятствие срещу врага. Тя легна в храсталака и зачака. Беше свила в една салфетка в джоба си няколко хапчета. Беше осъзнала много добре, че това не са обикновени приспивателни, а че това е връзката и с Острова. На всеки един час поглъщаше по едно хапче, което я правеше все по-близка с мястото.

         Крис вървеше само напред през шубраците, влачейки трупа на момичето след себе си. Знаеше, че Островът трябва да си я получи. Беше натикал в устата ѝ една нощна пеперуда, която улови специално за тази цел. Стомахът му стържеше от глад, а кървясалите му очи се оглеждаха на всички страни.

     В този момент той попадна в дупката. Строполи се заедно с трупа на момичето в рова и се опита да да стане. Беше гладен и нямаше сили. Погледна нагоре и видя Алис, която седеше и го наблюдаваше със заострен кол в ръка.

        -Можем да го направим заедно.- каза той- Не е нужно да ме убиваш. Можем да отидем до сърцето на Острова сами и да останем тук завинаги. Аз и ти ще населим острова с хора и никога няма да напуснем мучурищата

         Тя не му обърна внимание, само понечи да го наръга със заострения връх, но улучи ръката му. Тогава тя се подхлъзна и падна при него в дупката. Той се преметна върху нея и започна да я души. Естествено, че нямаше намерение да я оставя жива. Опита се да я подлъже. Но май не се получи. Вените и жилите на шията ѝ се съпротивляваха на натиска на дланите му. Тя беше корава, повече отколкото изглежда. Тогава той успя да се докопа до кола, с който тя го бе ранила и го заби право в сърцето ѝ. Тя го погледна с умолителен поглед и след това се отпусна под него. Той стана и се покатери извън дупката, дърпайки трупа и подире си, след това се върна за трупа на момичето. Останал беше само Анбдре, който се спотайваше някъде в гората. Трябваше да го намери и да го очисти. Но Андре имаше други планове. Той се кривеше в близките папрати и наблюдаваше цялата сцена с убийството на Алис. Знаеше много добре с кого си има работа и колко силен бе Крис, макар и изтощен от глад и недоспиване. Той глътна още едно хапче.

                                                                                  ***
Ченг и семейството му белеха варени яйца на ниска масичка. Единият му син поглъщаше супа от риба и гледаше втренчено в телевизора. Наблюдавха как Андре излезе от шубраците и се опита да нападне Крис с нож, но собственият му нож се заби в собствената му шия. Ченг излезе от стаята. Влезе в широк асансьор с бляскави стени, той се погледна в огледалото и заглади твърдата си гелосана коса. Асансьорът го отведе до покрива, където го чакаше хеликоптер. Мъж в смокинг му помогна да се качи. От своя страна Крис вече беше в средата на острова, където видя голяма бяла врата. Той пусна трупа на момичето и свали от шията ѝ малък медальон, който се отваряше. Остави трупа ѝ настрани и бутна врата. Ченг беше вече вътре и го чакаше.

       Крис се приближи и подаде медальона на Ченг. Той го взе и без да го поглежда измъкна иззад гърба си пистолет със заглушител. Опря го де слепоочието на Крис и натисна спусъка. Чу се глух звук от изтрела, след което Кри се строполи в краката на Ченг.

        Ръката на Ченг, облечена в бяла кадифена ръкавици отвори медальона, в него имаше малко ключе. Той го извади и отиде до ниска масичка в дъното на стаята. На масичката имаше кутия, в която той пъхна ключето и го завъртя. Кутията бавно се отвори и от нея излезе фигурка на мъничка балерина, която се завъртя под звуците на музиката. Играта беше свършила. На фона на въртящата се балерина по екраните на хората, затаили дъх пред телевизорите си, се показаха надписи. А някъде излиташе още един самолет за Сеул, който блатата на гостоприемния Остров очакваха.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s