Столичани в повече. Много сме, силни сме

балкон

Глоби за тупане на килими и покривки през прозореца за столичани и не само. За всички, живеещи в столицата. Ами кога ще има глоби за проснатите гащи на терасата? За боядисването на части от фасадите в различни цветове? За остъклените тераси? В ред европейски държави тези гледки липсват. За нашите географски ширини обаче са нещо обичайно.

Чия е вината? На кореняк софиянците, за които всъщност нещо ми подсказва, че се броят на пръсти или за новодошлите столичани, които са от София, но само по принцип.

Дойдохме тук и сега налагаме своите правила, пълним паркоместата, правим навалица и цапаме. С основание ще ни мразят, защото пречим. Но да не забравяме, че и софиянци не са цвете за мирисане. Преди всичко и те са българи. На българина му дай да си простира гащите на видно място, да вдига шум и да прави кръпки, да залепва с тиксо и да връзва с тел, вместо да заменя с ново. Ориента си е казал думата и то красноречиво при нас преди стотици години и ни е белязал с миризма на пържено и ритми в седем осми.

Където и да отиде Ганьо, ще си е преди всичко Бай. Все гледа да мине по тънката лайсна, да заобиколи правилата, защото в противен случай рискува другият да го изпързаля пръв.

Бездомниците ни са много, скитащите кучета по улиците са ни много. Много са ни и скъпарските коли по тротоарите и хората, говорещи по Айфони, но преметнали евтини чантички адидаски през рамо, които подобаващо се врязват в тлъстинките на шкембето. И всички тези неща се срещат най-вече в София, а лятото и по морето. Ние взехме Европа и я пребоядисахме, преформирахме я така, както като пластелин променихме столицата си. Сега всичко е едно друго. Различно.

Социализъм ли? Преход ли? Капитализъм ли? Не. Ние сме си. И онова, което сега в учебниците галено наричат ,,присъствие“, ни е белязало до мозъка на костите ни. Ние не сме Запад. Не сме и точно Изток. Ние сме си ние. И няма да се променим, защото обичаме да цапаме, да правим каквото си искаме, но да се ползваме от привилегии. Язък ни за акъла, язък ни за изобретателността. И с хиляди награди на деца от олимпиади по математика и инфроматика, по-далеч от чушкопека и остъклената тераса няма да стигнем. С едно кисело мляко има да си се гордеем цяла вечност.

Умеем да ползваме всички модернизации. В социалните мрежи сме най-силни. Там провинциалисти и столичани със съмнителна все пак столична принадлежност се плюят цял ден. Кой ни е виновен за мръсотията? За кучетата? За бездмониците? За задръстванията? За дупките? За неуредиците? Ами, ние всичките заедно сме си виновни.

Дори софиянците с потекло, които живеят на пъпа на София, не са стигнали по-далеч от спомените си за това каква култура е имало едно време и тикат боклуци по терасите си в прашасалите си соц. жилища, вмирисани на старци. Ако искат да не им пречат провинциалистите, да не им взимат работните места и да не ги тормозят с шума си, нека станат малко по-работливи и по-малко мрънкащи.

Провинциалистите ако не искат да ги мразят и презират столичани, нека се научат да уважават завареното положение и да пазят това, което имат- привилегията да ползват като тукашни.

Наистина, стечение на обстоятелствата е това, че работни места в провинцията няма, че всичко запада и се руши, че селата западат. Но това, че столицата ни се вмирисва и вчалгява, си е наша вина.

Нашият Студентски град не прилича никак на никой друг студентски град в Европа.  В Кеймбридж не само има много студенти, но има и всякакви народности млади хора. Но там няма чалготеки, няма дюнерджийници. В нашият студентски град няма да чуеш нищо различно освен чалга, мек говор. Няма да усетиш нищо, освен миризма на дюнер и наргиле. Няма да видиш нищо, освен младежи, облечени в анцузи и девойки с евтини клинчета и много грим. Това ли са ни най-будните младежи от провинцията. Това ли са ни студентите? Това ли е бъдещето? Някои от тях дори не знаят какво се изучава в специалността, която са записали. Вечер улиците са пълни с тези люде, готови да щурмуват дискотеките с последните си пари. Всеки един от тях се надява след като минат четирите му години следване, да остане в София и да му излезе късмета. Но на София няма да ѝ излезе с такива граждани.

Бъдете европейци, българи! Приберете гащите от простора и помислете преди да си пуснете торбичката с боклук от терасата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s