Вечната война: Майки срещу собственици на кучета

little-kids-big-dogs-7-2000.jpgКъм кои групи в парка спадате? Шумни младежи, които често пият бира, пенсионери, които се възмущава от всичко и всички, велосипедисти, които са принудени да карат по покривите, защото за тях няма място, професионални люпачи на семки, които знаят, че именно Слави ще оправи държавата, хомеопатки- членове на bgmama със своите деца или кучкари? Между последните две групи съществува вражда от Големия взрив насам, затова бих си позволила да им обърна повече внимание.

Не е ясно и до ден днешен на кого са парковете и градинките. На децата или на кучетата и кои имат повече право да извършват естествените си нужди там. Майките смятат, че вторите нямат право по принцип да се подвизават където и да е и от там може би идва проблемът генерално. Ако може кучето ти да не излиза изобщо, но и да не лае докато е вкъщи- най-добре! А всъщност всичко е толкова просто. Правилата са за всички и са създадени, за да се спазват. Но понеже безкрайно обичаме да ги заобикаляме, тъй като у нас правилата са главно за балъците, сме много по-склонни да спорим относно това кой има привилегията да ги пренебрегва повече.

Ако трябва да определя своята принадлежност, то засега тя е към собствениците на кучета. Да! Аз съм горда майка на четирикрако дете, което е доста по-възпитано от много други човешки малчугани. Това обаче в никакъв случай не означава, че не мога да премина в даден период в другата група или пък да принадлежа и към двете. Тъжното е, че малко майки осъзнават, че всъщност съществуват много като тях, които отглеждат и възпитават и кучета, освен деца. За разлика от тези, които неодобрително цъкат с език винаги, когато видят домашно куче в междублоковите пространства, парковете, алеите и градинките, те възпитават децата си в любов и уважение към животните. Тези деца именно ще умеят да обичат и зачитат другите, ще бъдат състрадателни и съпричастни.

Не мога да отрека, че безкрайно много се дразня, когато видя как майка да дърпа детето си, понечило да погали четиримесечното ми куче, сякаш е Баскервилското куче от блатата. ,,Махнете го, че е мръсно и може да има бълхи!“. На което аз отговарям: ,,Моли, ела тук! Жената е мръсна и може да има бълхи.“ Ако ти имаш непоносимост към кучета и изпитваш неприязън към животни, не ги насаждай у децата си! Колкото и мили и невинни да са всички деца, няма как да изпитвам топли чувства към деца, които упражняват насилие над животни и към родители, които го толерират. Или пък има и друго, хората с кучетата сякаш са някакви псевдородители, които си играят на майка или баща, защото си нямат собствено дете и не са познали чувството от това да бъдеш истински родител. Може bgmama да е изключително враждебно настроена към моето куче, но това не прави детето ѝ по-малко невъзпитано. След като родят, на някои жени просто нещо им се случва и започват да се държат така, сякаш всички са им длъжни.

Общото между кучетата и децата  е това, че те са като бял лист, върху който пишат стопаните и родителите. От нас зависи дали кучето ни ще бъде зло и агресивно или ще харесва хората, дали детето ни ще се отнася мило към животните или ще изпитва удоволствие да ги рита.

Съжалявам, че ще се произнеса малко пристрастно но да, собствениците на кучета често пъти са по-склонни да чистят след кучетата си, отколкото майките след децата си. Поради това, че населението ни е предимно застаряващо, голяма част от майките се изживяват като големи героини само заради това, че са станали родители. Чувстват се по презумпция привилигировани само, защото ,,са родили деца на тая държава“, то и една конкретна малцинствена група има склонност да създава повече деца, но не винаги от тях излизат най-съвестните граждани. Врътката е във възпитанието, не в създаването, защото то се прави с повече кеф, отколкото мисъл.

Не мога да кажа, че не съществуват и нагли собственици на кучета. Със сигурност има такива, но тенденцията, която аз наблюдавам е, че се срещат по-рядко в сравнение с майчиците, които се страхуват скъпоценното им дете да няма досег с куче, че видиш ли, ваксинираните и обезпаразитени домашни кучета били източници на всякакви страшни болести и алергии, но се пренебрегва факта, че пясъка, в който децата им си играят, преди това е маркиран от поне пет бездомни кучета. Когато децата им пикаят в парка или им зарязват пълните със съдържание памперси по пейките, не е проблем, защото децата им са най-сладките и най-умните на света и всичко, което произведат е неповторимо и уникално. Памперсите им пък са достойни за музея.

Истински се възхищавам, когато видя семейство с малко дете, което е придружено от куче. Несъмнено тези хора са учтиви, мили и не мислят, че винаги някой им е длъжен. Те могат да общуват както с другите родители, така и с останалите собственици на кучета с еднаква лекота. Техните деца ще възпитат някой ден и собствените си деца в любов към животните и всички живи същества.

Моето куче обожава деца, то е от порода, която често е използвана за водач на слепи хора. Куче понякога може да ти спаси живота, докато някои хора биха се замислили. Понякога предпочитам дори да си разговарям с кучето пред това да общувам с някои хора. Тези същества не искат нищо в замяна. Нуждаят се само от храна, вода, постеля и топлината на едно човешко сърце.

Никога няма да забравя как веднъж докато се возех в метрото, се качи едно сляпо момиче с лабрадор водач. Една старица я гледаше неодобрително през цялото време и направи следния коментар: ,,Утре и маймуна ще качат тука.“ Жалко е и никак не е смешно. В купето маймуната беше само една и на всичкото отгоре можеше да говори.

От нас зависи това колко сме толерантни и разбиращи и какво виждаме, когато погледнем в очите на кучето на човека, седнал на пейката до нас- добрина или злоба. Може да се каже, че в очите на кучето виждаме отражение на себе си. Виждаме това, което се страхуваме, че сме ние самите. Моето куче лае само по грозни и лоши хора, също така и по миризливи.

Децата ви няма да се възпитат сами, така както кучетата няма сами да изчистят след себе си. Отговорни сме за всичко около нас, отговорни сме за това да спазваме правила и да проявяваме толерантност. Утре човекът, който си напсувал днес, може да се окаже някой, който ще те спаси. Кучето, което си отровил, може да си отиде, оставяйки едно дете без верен приятел. Не причинявай на другите това, което не искаш сам да изпиташ на гърба си.

Пазете кучетата! Пазете децата!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s