Чочо, Велко, НЛО, липсвате ни! В памет на българското шоу

нлоПомня времето, когато обичах да гледам телевизия. Беше отдавна, аз бях още дете, а демокрацията беше в зората си. Намирахме се в началото на една велика епоха, продължаваща и до днес, така наречения преход.

Нямаше го още Биг Брадър и никакви други риалити предавания. Чалгата тепърва беше пеленаче, а мутренските години бяха турили ръка над капиталистическото ни общество. В тази реалност се зароди нещо велико, едно то най-големите ни постижения що се отнася до родния ефир биха казала, а именно българското шоу. Една нова дума, която по-често бе заменяна с простичката такава ,,предаване“, носеше с гордост всички анотации на своя смисъл.

Помня петък вечер. Дългоочакван момент. Беше време за ,,Клуб НЛО“. Тогава ако го изпуснеш, нямаше как да имаш възможност да го гледаш качено в нета. А и винаги беше шоу един път, неповторимо, уникално. Сега понякога си го пускам с носталгия. Пускам си великите песни от там, които преповтарят с точност кризите и недостатъците и на днешното време. Само дето вече сякаш никой не гледа с критика на тези неща. Примирили сме се. Осмивали сме ги, бунтували сме се, но после някак си сме свикнали.

Великите персонажи от ,,Клуб НЛО“: жената с куфарите, редник Каракочев, професора и доктора- клошари, както и песните ,,Вик за живот“, ,,Народът спи“ оставиха ярка следа в историята на българския национален ефир, който в момента прелива от помия, която ни залива от екраните всеки час.

Отдавна не гледам телевизия. Ако нещо конкретно ме интересува,  си го намирам в мрежата, за да го изгледам. Не ме интересува ни най-малко животът на Гала и мъжа ѝ, които си говорят пред екрана сякаш са си в къщи, а зрителят се чувства някак си излишен. Искам си Чочо и Велко, искам си ,,Клуб НЛО“, ,,Улицата“ и ,,Куку“. Някой от най-великите ни актьори и български шоумени за жалост вече дори не са сред живите. Отидоха си заедно с една голяма епоха, Златен век на българското шоу. Тези от тях, които ни останаха, се подвизават само в театъра и то със сигурност за не много пари.

,,Трябва да се скъса нещо, нещо да се промени“ пееха НЛО в една велика своя песен. Е, ние чакаме това нещо да се скъса вече години наред, четвърт век. Но освен да ни се скъсат нервите и търпението, нищо друго не се случва. Телевизията ни умира, дори и имайки предвид факта, че никога няма да изчезне, тя умира отвътре. Гнила е. Така умира и душевността на българския зрител. Той не гледа телевизия, тя вече му е фон и чака само да чуе как някой се излага, за да ѝ обърне внимание.

Телевизията никога не е била нагърбена със задачата да възпитава, но преди поне малко, макар и неволно поучаваше и казваше истини. Сега, когато Мегз говори ни трябват субтитри. Какво стана, къде сбъркахме? Защо загина българското шоу? Защо загина българинът? Преди умеехме да се надсмиваме над своите пороци, сега сме ги обикнали дотолкова, че сме ги издигнали на пиадестал и само ги пудрим с чалга и пошлост.

Няма вече стойностни новогодишни програми. Телевизорът не ни сплотява притихнали пред екрана на масата, цялото семейство, чакащи любимото предаване. Всеки е забол нос в телефона си и скролва нюзфийда си във Фейсбук като зомбиран.

Не си спомням кога за последно видях нещо свястно по телевизията. Кога за последно нещо успя да грабне вниманието ми и да го привлече? Ще се случи ли това отново? Нима няма нови будни, млади хора, които могат да се борят срещу простотията, пропила ежедневието ни, управлението, на страната, българщината, надсмивайки ѝ се? Няма ли талантливи български актьори, млади сценаристи, които да излязат от рамките на влоговете в YouTube и да спасят родния ефир?

Помните ли онова невинно студентско предаване, което преобърна представите на зрителите за свобода на словото? Помните ли ,,Куку“? Предаване с нисък бюджет, но високи цели. Къде са сега тези студенти, когато онези вече се пенсионират, когато са забравили първоначалната си кауза? Няма ги. Младите хора са уморени, преди да се опитали. Изтерзани са преди някой наистина да е успял да прекърши духа им. Отказали са се. Няма го онзи младежки идеализъм, който сякаш е готов да покори света.

Сега гледам видеа със скечове на Велко Кънев, Мария Сапунджиева, Чочо Попйорданов и се чудя един ден дали с тях ще мога да впечатля децата си. Ще разберат ли защо тези клипове толкова ме трогват? Ще успеят ли да усетят духа на бунтара, на смеещия се човек, на homo ludens, който умее да се преоблича, преобразява точно като реалността- многолика и жестока. Къде е онзи маниер на тънка шега, простираща десницата си над всяка грешка на едно гнило парламентарно управление? Къде е бунтът? Къде е пламъкът на душите ни? Къде е желанието ни, ,,викът ни за живот“? С безумно минало сме и без мечти. Това е истината.

Спомнете си за тях и нека помълчим малко, защото за това, за което няма какво да се каже, е най добре да се мълчи. А гледайки ги, няма какво да кажем друго. Те говорят сами за себе си и ни оставят без думи, без сили, метафори и без епитети. Показват ни какви бяхме, а никой не смее и да спомене това какви станахме. Защото е страшно, грозно е и жалко.

Светла памет на Чочо и Велко! Светла памет на българския ефир и българското шоу!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s