Кестеново дърво

0ba60a87ec1ad5daf02a24671c4c8920До старата ни къща растеше кестеново дърво с голяма корона, което есента даваше бодливи полдчета, които падаха на земята и се пукваха, при кото лъскавата вътрешност излизаше и търкулваше по пътеката. Обичахме да събираме кестените и да си играем с тях като с топчета. Когато захладнееше пускахме котката вътре и ѝ подхвърляхме някой кестен, който тя пъргаво подвърляше наляво-надясно. Лете сянката на кесетна падаше пред къщата и тогава изнасяхме маса отпред. Сядахме да се храним, да пием чай следобяд около масата и да си говорим. Листата на кестена шумоляха от лекия ветрец, а в шубраците му свиреше скорец.

Наблизо минаваше реката, чието тясно студено корито миеше брега до сами къщата. Реката и основите делеше само една дъсчана ограда. Мине- не мине през деня току се прехвърляхме през тази ограда, за да се потопим в хладните бъзеи и да ловим жабите, които крякаха в ракитака.

Някой ни беше разправял, че много отдавна, преди родителите ми да купят къщата и ние да се родим, тук живеело само на майка и баща красиво момиче, което посадило кестена. Когато била още девойка, тя го поливала и той израснал от крива пръчица в стройна фиданка. Момичето чакало дървото да порасне и знаело, че когато има деца, те ще то ще бъде достатъчно голямо, за да се катерят те по стаблото му. Така и не дочакала да види как ще порасне дървото. Не успяла да види как децата ѝ си играят пред къщата. Баща ѝ бил търговец, но търговията му пропаднала заради неуспешна сделка, той загубил всичко и се пропил. Жена му се поболяла от притеснения и починала. Не можел да се грижи сам за дъщеря си и я продал на възрастен вдовец от селото. Той не я пускал да излиза. Тя полудяла от мъка и се самоубила. Баща ѝ продал къщата и отишъл в дом за възрастни хора. Две поколения живяли в тази къща, преди да я купят моите родители. В селото се говори, че духът на момиченцето идва и сяда в короната на дървото, за да му се порадва и да види бащиния си дом. Майка ми твърдеше, че това са врели-некипели.

Под този кестен мина детсовото ми. Със сестра ми и брат ми пораснахме и се отделихме от вкъщи. Заминах да уча в града, а брат ми се ожени близо до морето. Сестра ми се разболя и почина. За нея ще ви разкажа сега.

Бях на 14 години, брат ми беше на 17, а сестра ми на 12. Играхме си под кестена, когато задуха северен вятър и зафуча в короната на дървото. Изви се вихрушка, която понесе листа и прахоляк в стройна тънка и висока фуния. Небето се смрачи и се появиха облаци. Птиците замлъкнаха, а кокошките в двора на курника започнаха притснено да куткодягат, патиците се скриха с крясъци. Заваляха едри дъждовни капки, чуваше се тътен в далчината. Идеше буря. Майка ни започна да ни вика да се прибираме. С брат ми бързо изтичахме към къщата, но сестра ми остана пода дъжда. Викахме я, но тя не се обърна. Стоеше под дървото и гледаше към небето. Аз се спуснах към нея, но преди да я достигна в небето проблясна мълния. Разцепи въздуха и падна върху сестра ми. След като отблясъка изгасна, сестра ми падна на земята. Майка ми изтича от къщата, брат ми плачеше, аз стоях неподвижно и не можех да помръдна. Баща ми дойде от плевнята тичайки и внесе сестра ми вътре. Тя нямаше тежки изгаряния, но миришеше на обгоряло и беше в безсъзнание. Брат ми отиде да повика лекаря. Когато той дойде, вече почти не валеше. Сложиха на сестра ми студени компреси, а той ѝ даде някакво хапче. Каза, че се е отървала лесно и няма да има никакви последствия за нея. Всички се успокоихме.

На другата сутрин тя спа до късно, а с брат ми гледахме да пазим тишина. Когато тя се събуди обаче, отказа да говори. Тя не проговори никога повече. Не искаше и да излиза. Седеше в стаята си и рисуваше безумни картини. Изгорели дървета с обесени по тях животни. По детски наивни, но все пак потресаващо мрачни. Почти спря и да се храни. Започна да линее, а вечер плачеше в леглото си, като се тресеше и глухо хлипаше. Често рисуваше нашето дърво с тъмен силует в короната, а над него светкавица.

Водиха сестра ми в града на при известен психиатър. Той я преглежда дълго време и заключи, че тя е болна от шизофрения. Назначи ѝ терапия и посъветва нашите да я откарат в клиника. Те отказаха и я отведоха у дома.

Вече нищо не бе същото. В къщата настъпи тягостна тишина и напрежение. Всичко потъна в прах, майка ми рядко чистеше. Постоянно седеше около сестра ми. Тя получаваше пристъпи и викаше, блъскаше и плачеше.

Рисунките ѝ ставаха все по-странни и плашещи. Започна да рисува момиче с руса коса и дълга бяла нощница, чиято слаба фигура седеше до голямо дърво. Брат ми сякаш приемаше всичко на шега и обичаше да ме плаши, че това е момичето от историята, което е живяло в къщата.

Един ден сестра ми изчезна. Намерихме я вечерта в един гардероб на тавана. Беше заспала, а в ръката си държеше кестен. Майка ми я свали долу и я сложи в леглото ѝ. На сутринта бе починала. Следващата година аз заминах да уча, брат ми замина войник, а след това се ожени и напусна дома ни, защото започна свой бизнес и си купи апарманет в крайморски град, където вървеше търговията му. Майка и баща ми затвориха къщата ни на село и се пренесоха в стария апартамент на баба ми. Бяха вече стари да поддържат къщата и двора.

Миналата година реших да продам къщата и се прибрах, за да я почистя. Беше есен, а ватърът свиреше в клоните на кестена. Мразех това дърво повече от всичко, то ми бе отнело щастието от детсвтото. Мрзех и къщата и не исках за нищо на света да оставам да пренощувам там.  Но май щеше да ми се наложи.

Когато се стъмни, седнах пред къщата и запалих цигара. Синкавият дим се разливаше наоколо в приятена мъгла. За момент се почувствах като, когато бях дете и всичко все още беше наред. За момент отново обикнах кестена. Загасих цигарата и се прибрах вътре. Легнах си, но не можех да заспя. Накрая с мъка се унесох. През нощта ми се присъни момиче с дълга бяла нощница, което ме викаше и  внезапно изчезна близо до дървото. Сепнах се изведнъж и се изправих в леглото. Станах и взех фенера от етажерката. Бях в несвяст и се лутах на посоки. Стигнах до плевнята и взех въже, от което направих голяма примка.

Тръгнах през двора в прохладната септемврийска нощ. В кестена имаше един удобен нисък клон. Осъзнах, че за него си мисля от сутринта. Мястото ми беше беше в кестеновото дърво.

На Пламена Гиргинова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s