Сбръканяци

ufo-saucerНаселение 807 души. Област Монтана. След ръждивата табела на входа на село Сбръканяци дупките ставахa по-големи или тоест асфалтът ставаше по-малко. Дъждът леко ръмеше, а вятърът режеше по мартенски, духайки пушека от комините надолу към стрехите. Отстрани на пътя сгазени конски фъшкии правеха диря до близкото дере, където беше завързано със ръждив синджир дребно дръгливо магаре. То хрупаше с мъка едвам поникналата прясна зелена трева, посипана със скреж и току поглеждаше към криволичещия междуселски път.

С изпокъсана, но чиста работна дреха Благой вървеше бодро по банкета. Той стигна до магарето. Потупа го и му прошепна на глухото магарешко дълго, пълно с кал ухо:

-Утре че ги избират на’ще.-и се усмихна ведро с беззъба уста на магарето.

Беше събота. Ден  преди президентските и местни избори. За пореден път хората от село Сбръканяци се чувстваха така, сякаш от тях и тяхното решение зависи съдбата на целия свят. Благой бе в комисията на БСП. За него днес и утре бяха важни дни. Щеше да следи за реда в изборния ден и да се моли за по-висока активност.

Той се запъти към местното училище, където беше секцията. Трябваше да подготвят всичко за утре, да запечатат урните. После имаха среща с важни хора от листата на партията, които щяха да дойдат чак от София и той щеше да ги посрещне заедно с кмета.

По същото време се случваше и още нещо, което не бе от малко значение за съдбата на селото. Някой пусна слуха, че близката мина, която не работеше от 91-ва насам има вероятност да се крие странен обект с извънпланетарен характер. Щяха още тази сутрин да пристигнат научни сътрудници от БАН, за да изследват територията. По принцип трябваше да бъдат придружени от гражданска защита или от някакви органи на реда, но всички бяха толкова ангажирани с изборния ден, че просто един местен полицай, щеше да ги придружи.

Д-р Цеко Хаджикостов беше мършав и висок човек с тъмна коса, а перчемът му вечно му бъркаше в очите като нахално се вмъкваше под рамките на очилата. Беше завършил астрономия в Софийския университет, а мечтата му бе да работи за НАСА. За своите 32 години той дори беше направил няколко значими научни открития в областта на астрономията, сред които беше откритието на съзвездие Гара Левски, наречено на неговия роден град и изнамирането на формула за изчисление на теглото на прахови частици във вакуум, като това откритие направи едва на 14 години като приспособи чушкопека за 4 чушки на баба си за умален модел на адронен колайдер, при което яде толкова много бой, че виждаше съзвездия дни наред, а изобретението изпадна в забвение, чак до специализацията му в Торното, когато успя да го демонстрира отново пред канадски учени, които му дадоха почетна грамота за постижения в астрономията.

Цеко Хаджикостов обаче имаше една несподелена от българските му колеги страст. Това беше уфологията. Той си мечтаеше още от малък да има възможността да види на живо НЛО и да осъществи близък контакт от третия вид със същества от извънземна раса. Беше изчел цели купища литература по въпроса. Той знаеше всичко до последната подробност по случаят Розуел, а неговата най-голяма мъка беше прекратяването на изследванията в Царичина дупка. Това остави голямо тъмно петно в душата му и го накара да чувства с пълна сила това, че ,,Никога няма да се оправим“.

Та той се качи на колата на брат му, който беше доста по-реализирал се според майка му, защото беше собственик на магазинче за хранителни стоки в Люлин 3, а не като Цеко- ,,да зяпа само в небесата“. Хондата Акорд модел 95-та трябваше да откара Цеко и колежката му- малдата Наталия Ефремова до село Сбръканяци, където щяха да огледат обекта около мината, както и околността с доста допотопна техника, която беше дарения на БАН още от Съветския Съюз.

Наталия беше тайно влюбена в Цеко. Тя всяка нощ гледаше профилната му снимка във Фейсбук, която дори си беше принтирала и качила над единичното легло в квартирата си в Младост 4, в която мъж досега освен хазяина ѝ не беше стъпвал. Цеко знаеше за чувствата на Наталия, но самият той беше толкова стеснителен, че се канеше да я покани на среща още от по-миналата година, но все не намираше сили да го направи.

Младата докторантка беше семпло облечена с дънки и широк пуловер, който обаче не успяваше да прикрие свръх големите ѝ гърди. Тя носеше прилепнала косата си на стегната опашка, а очите ѝ изглеждаха огромни заради диоптричните стъкла на очилата ѝ. Ако не бяха нескопосаните ѝ маниери, това че дланите ѝ непрекъснато се потяха, а тя се изчервяваше лесно, то щеше да мине дори за доста привлекателна.

Цеко подкара колата по магистралата, като Наталия крепеше кафето му в скута си и внимаваше да не се залее и да се изложи пред него за пореден път, както когато се заля с боб чорба в стола на БАН. По радиото звучеше едно парче на Нирвана, а Цеко и наталия си хвърляха плахи влюбени погледи, докато си говореха за транспланетната екзситерация в орбитата на Найбиру.

Една друга кола също се движеше по посока северозапд, като крайната цел отново беше Сбръканяци. Това беше джипът на Ради Руменов, депутат от БСП и на неговата лична охрана. В багажника на джипа имаше един чувал с бюлетини. И сума, с която щяха да купят гласовете на цяло Сбръканяци.

В читалището на селото ги очакваха отдвна, там бяха приготвили софра, а кръчмарската певица Дидицщеше да пее за тях специално по време на запоя в деня за размисъл.

Това обаче съвсем не бяха единствените събитя, и главни участници в нашата история. Наистина по-предната нощ се беше случило нещо феноменално, което покрай изборите и търговията с гласове, кампаниите на кандидатите и прочие, бе подминато от медиите. В старата мина наистина бе кацнало НЛО, което на всичкото отгоре още се помещаваше втре, където инопланетяните си бяха устроили своеборазна лаборатория, където смятаха на местно ниво да направят някои изследвания с хора и животни. Извънземните бяха от планетата Криптон и отдавна се канеха да обърнат по специално внимание на човешката раса и сега случайно под прицела им попадна село Сбръканяци, област Монтана.

Извънземните бяха с бели тънки тела и големи глави. Черните им елипсовидни очи бяха отличителна за съществата от тяхната планета. Те бяха двуполови и владееха телепатия. Бях доста по-напреднали от нас в много отношения, най-вече в това, че отдавна нямаха правителство и депутати. Те живееха в свят без престъпления, държавна администрация и закони. Бяха се отдали изцяло на науката и техниката, в които области всички жители на планетата участваха активно. Говореха само един език, но за секунди усвояваха и земните различни езици. Нямаха и държави и не познаваха войните.

От хората очакваха всичко, те бяха ни наблюдавали отдалече и специално внимание бяха обърнали именно на България, защото ние бяхме една от малкото нации, които според техни наблюдения бе заложила като своя несъзнателна крайна цел именно собственото си унищожение.

Сега, веднъж кацнали в Сбръканяци, не им оставаше нищо друго освен да си набележат мишени, които да изследват.

Близо до селото джипът на Ради Руменов профуча с бясна скорост, когато неговият набит охранител и шофьор не видя ярка светлина на пътя, след което всичко им се губеше. Събудиха се завързани в светла стая, а над тях бяха надвесени няколко огромни бели глави. Извънземните искаха надълго и нашироко да изследват мозъците на обектите.

Цеко и Наталия пък влязоха в селото, където никой не ги очакваше и спряха пред кметството. Излезе Благой и настоящият кмет, който се надяваше да го преизберат (и той бе от листата на БСП).

-Бие ли сте нашите хора?- попита кметът и подаде ръка на Цеко.

-Да, ние сме.-каза нищо неподозиращият Цеко, който си мислеше, че очакват служителите на БАН с такова нетърпение.

-Влизайте, влизайте!- подкани ги кметът заедно с Благой.

В кметството им предоставиха кафета, след което ги насочиха към читалището, където Диди им изпя ,,Тигре, тигре“, а смаяните учени не знаеха какво да кажат. Не че не се радваха на топлото посрещане, но някак им бе неудобно все пак да попитат къде е мината и кога могат да пристъпят към изпълнение на мисията си. Бай Благой смигна на Наталия, а някой я ощипа по задника в суматохата, Всички я мислеха за засуканата секретарка на депутата Ради Руменов.

Някъде извън селото вятърът грабна бюлетините от отворения багажник на изоставения насред нищото джип на Ради Руменов и ги понесе в танцуваща вихрушка.

В мината извънземните с учудване откриха, че няма какво да изследват след като не откриха в главата на депутата от БСП и тази на неговия охранител никакъв мозък.

Разочаровани, те поеха към читалището и с любопитство надникнаха вътре.

Насред купона, в окото на бурята, кмет Янаки буташе банкноти в деколтето на Диди, подложил се на едно коляно. Извънземните се вмъкнаха незабелязано. За тяхна изненада всички бяха толкова пияни, че никой не разбра, че има нещо необичайно в новодошлите. Всички ги сметнаха за жители на Горна Лука, където хората имат пословично големи глави,.

Кмет Янаки викна на единия:
-Я гле, къв си главест, съсипал си на макя си убАвата…- В това време Диди запя ,,Залеза и зората“ на Камелия, а на извънземните сипаха по една голяма.

Услади им се безкрайно много. Спогледаха се и телепатично си казаха, че всъщност това май е най-великото откритие в галактиката, следователно нищо не подозираха за казана за ракия. Той щеше да им се стори по-внушителен и от машината на времето.

Всички пиха до откат. Диди и оркестъра си тръгнаха със солидна сума, а останалите продължиха запоя до заранта, когато четиримата извънземни вече не помнеха, че са извънземни, а бяха убедени, че са жители на Сбръканяци.

Никой не разбра какво се е случило с депутата Ради и неговата охрана. Издирваха ги дълго време след изборите, но всички сметнаха, че става дума за поръчково убийство и се отказаха да ровят. Не успяха дори да си пробутат бюлетините.

Цеко и Наталия се събудиха със страшен махмурлук и осъзнаха, че са изконсумирали любовта си на пристата в стаята за гости на на кмета. Гузно се измъкнаха на пръсти и подпалиха към София като по пътя мислеха какво да излъжат професорите от катедрата по астрономия и астрофизика за пропадналата мисия.

Но така или иначе без търговията и въпреки отишлия зян гуляй, БСП спечели изборите в Сбръканяци, спечели ги и в цяла България. Без много усилия. Защото май навсякъде имаше само сбръканяци.

Героите в тази история са измислени. Всяка прилика със случайни лица и събития е напълно умишлена.

На Петя Любенова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s